Антисемитизмът се отнася до предубеждение и/или дискриминация срещу евреите като отделни личности и като цяло. Антисемитизмът е основан на стереотипи и митове, които имат за мишена евреите като народ, техните религиозни практики и вярвания, както и еврейската държава Израел.
Исторически, това, което започва като конфликт за религиозни вярвания еволюира в системен курс на поведение на политическа, икономическа и социална изолация; изключване, разлагане и опит за унищожаване. Не започва в нацистката ера, нито пък завършва с края на Втората световна война. Продължителността му през хилядолетието говори за силата на това да бъдат нарочени за изкупителна жертва дадена група от хора, определяни като „различни“.
Библейски времена
Авраам, бащата на три главни монотеистични [2] религии (юдаизъм, християнство и ислям), въвежда семейството си в Ханаан почти 2000 години преди Новата ера (пр.Хр.), където новата нация – народът на Израел – идва в съществувание. По време на тези векове преди Христа, евреите (ранния юдейски народ) изпитват непрекъснато гонение, тъй като отказват да приемат местната религия или управител и да се покланят на идолите на царствата на Средния изток какъвто е обичая по това време. На този отказ да се покланят на идоли се гледало като на упорство и е бил осъждан от съвременниците на евреите тогава.
Антиюдаизъм
След идването на християнството, се появява нова форма на антиюдаизъм. В началото, на него се гледа просто като на поредната юдейска секта, тъй като Исус и учениците били юдеи и проповядвали форма на юдаизъм. През 70 г. сл. Хр[3]., римляните обаче разрушават юдейската държава и по-голямата част от юдеите са разпръснати в древния свят.
По време на първите няколкостотин години след разпъването на Исус от римляните, съществуват едновременно привърженици и на юдаизма, и на християнството – понякога мирно, понякога с враждебност – тъй като се стремят да изповядват религиите си в едни и същи земи.
С обръщението на римските императори, християнството става единствената установена религия на Римската империя, а ранните църковни отци се стремят да установят християнството като наследник на юдаизма. На отказа на юдеите да приемат Исус като Месия се е гледало като на заплаха за римските управници и за християнството. Тъй като и двете религии произлизат от Стария Завет, християните се стремят да установят валидността на тяхната нова религия като твърдят, че тя превъзхожда[4] юдаизма.
Средните векове
През следващите три века (300-600 сл.Хр.) се появява нов модел на институционализирана[5] дискриминация срещу юдеите: на юдеите се забранява да встъпват в брак с християни (399 н.е.), забранява им се да заемат постове в управлението (439 н.е.) и са възпрепятствани да се явяват като свидетели срещу християни в съда (531 н.е.). Тъй като евреите официално са отлъчени [6], някои странни слухове за юдеите тръгват из в северна Европа, които предшестват антисемитизма на 20-ти век. Твърдяло се [7], че юдеите имали рога и опашки и участвали в ритуално убийство на християни. Последното обвинение, познато като „кръвна клевета“, е измислено от Тома Монмутски през 1150г., за да обясни загадъчната смърт на християнско момче. Тази тема се повтаря в английски и немски митове.
През 1095, папа Урбан II отравя общ призив към християните на Европа да вдигнат кръста и меча и да освободят Святата земя от мюсюлманите, започвайки това, което е познато като кръстоносните походи. Религиозният плам, който водел мъжете, а по-късно дори и деца на походите щял да има преки последствия за евреите. Войската на кръстоносците, която по-скоро наподобявала тълпа, помитала юдейските общности, плячкосвайки, изнасилвайки и избивайки евреи. Това са първите погроми в историята – организираните плачкосници на поставена на мишена група хора.
По средата на четиринадесети век сред Европа се разпространява чумата, убивайки близо една трета от населението. Страх, суеверие и невежество водят до нуждата да се намери някой, който да бъде обвинен и евреите били удобна изкупителна жертва, поради митовете и стереотипите, които вече се вярвали за тях. Въпреки, че евреи също умирали от бедствието, те били обвинени в отравяне на извори и разпространение на болестта. В Германия и Австрия около 100 000 юдеи били изгорени живи заради това и други лъжливи обвинения, включително използването на кръвта на момчета християни за правене на пасхална маца[8] и за оскверняване на светите хлябове[9]. Стереотипите в християнското църковно изкуство се използвали, за да възпламеняват масите.
Мартин Лутер, основателят на Реформацията от шестнадесети век и на протестантизма, пише брошура през 1545, озаглавена Евреите и техните лъжи, която твърдяла, че евреите жадуват за християнска кръв и насърчавала избиването на евреи. Нацистите я отпечатали отново през 1935г. Някои учени смятат, че тези атаки бележат прехода от антиюдаизъм (атаки, мотивирани от отказа на юдеите да приемат християнството) към антисемитизъм (омраза на евреите като към така наречена раса, която ще омърси чистотата на друга раса).
Все повече, юдеите са подложени на политическа, икономическа и социална дискриминация, довела до лишаване от законните им и на гражданските права. Ограничени били да живеят в гета и в началото на тринадесетия век от юдеите се изисква да носят отличителен символ (значка и/или заострена шапка), за да могат да бъдат разпознавани веднага – практика, която бива възстановена от нацистите през двадесети век.
Тъй като на юдеите не било разрешено да притежават земя и църквата не разрешавала на християните да дават на заем пари, за да печелят, юдеите нямали много алтернативи освен да станат лихвари. Веднага щом се свързали със забранената търговия на лихварството – практиката да се дават пари на заем и таксуване с голяма лихва – нов вид стереотипи – се развили около евреите като жадни за пари и алчни.
Като лихвари, евреите често били в полза на властимащи, които използвали техния капитал да строят катедрали и да оборудват войски. Докато евреите били от полза за управника, или чрез финанси, или като служели за удобна изкупителна жертва, били търпени. Когато изнасяло на управника, били гонени[10] – от Англия през 1290г., Франция през 1394г, и Испания – през 1492г.
Съвременен антисемитизъм
Терминът „антисемитизъм“ е измислен през 1873г. От Вилхелм Мар, немски политически агитатор в труда му, Победата на юдаизма над германизма. Неговата теза е, че евреите правели заговор да управляват държавата и трябвало да се изключат от гражданството. В Русия, царската [11] тайна полиция публикува скроен сборник документи, които станали познати като Протоколите на Сионските старейшини. Той разказвал за таен замисъл на равини да завземат света. Расизмът и антисемитизмът също са улеснени от развитието на социалния дарвинизъм и псевдонаучни идеи, основани на теории на расово превъзходство и по-ниско положение.
През 1894г., Алфред Драйфус, евреин, който бил капитан на френската армия, бил набеден и обвинен в продажба на военни тайни на германците. Когато се открива доказателство, че Драйфус е невинен, то бързо се прикрива от френските офицери на генералния щаб, които искали да припишат обвинението на евреин. Въпреки че Драйфус в крайна сметка бил оправдан [12], „делото Драйфус“, както става известно, показва колко дълбоко вкоренен и всеобхватен е антисемитизмът във Франция.
В Русия, въпреки че самата по-голяма част от евреите е изключително бедна, те били обвинявани за всички проблеми на руските селяни. Погромите се подстрекават от царската тайна полиция. През 1905г., загубата на Русия в Руско-японската война кара правителството да инициира кървав погром в Кишинев. Между 1917г. и 1921г., след руската революция, повече от 500 юдейски общности в Украйна са затрити в погроми. Около 60 000 евреи: мъже, жени и деца са убити.
Много са питали защо антисемитисткото поведение се превърнало в геноцид [13] на юдейската общност в Германия по-скоро, отколкото във Франция, Англия, или Русия, тъй като навсякъде имало антисемитизъм. След Първата Световна Война, Германия е дълбоко обезпокоявана страна. Загубила войната, гражданите й се чувстват унизени от поражението. Държавите победителки, включително Съединените Щати, Франция и Англия, създават Версайския договор, мирен договор, принуждаващ Германия да се откаже от територия и да плаща репарации на страни, чиито земи е увредила. Адолф Хитлер бил демагогски [14] водач и подчинението на властта било силна културна норма в Германия. Хитлер се позовава на припомнените митове за „кръвната клевета“ от Средновековието, за да предизвика страх, че евреите щели да омърсят това, което той нарича превъзходна Арийска раса. Поради това, според учението на Хитлер, всички евреи и техният генетичен източник, трябвало да бъдат елиминирани.
Холокостът
Не може да има по-обобщено описание на Холокоста от изказването, публикувано от Ватикана на 12.03.1998г.:
„Този век е станал свидетел на неизказана трагедия, която не може да се забрави – опитът на нацисткия режим да изтреби еврейския народ, с последвалото убиване на милиони евреи. Жени и мъже, стари и млади, деца и невръстни, поради единствената причина – техният еврейски произход, бяха гонени и депортирани. Някои бяха умъртвявани веднага, докато други бяха унижавани, малтретирани, измъчвани и напълно ограбвани от човешкото си достойнство, а след това убивани. Много малко от влезлите в [концентрационни] лагери оцеляха, а онези, които го сториха, останаха осакатени за живот. Това бе Шоа (холокоста) [15].“
Говорейки пред шестдесет теолози и духовници от цял свят на Ватикански симпозиум 30 Октомври – 1 Ноември 1997, папа Йоан Павел II признава, „…грешни и несправедливи тълкувания на Новия Завет относно еврейския народ и набедената му виновност са се разпространявали твърде дълго…“ и „са допринесли за приспиване на много съвести“ по време на Втората световна война, така че, докато имаше „християни, които направиха всичко възможно да спасят онези, които бяха гонени, дори до там да рискуват собствения си живот, духовната съпротива на много не бе това, което човечеството очакваше от Христовите ученици“.
Съвременният антисемитизъм
След Холокоста, след като светът става свидетел на ужасите на Аушвиц, антисемитизмът става далеч по-малко приеман. Това, че видяха това, което антисемитизмът може да причини, засрамва народи и нации относно откритото изразяване на антисемитизъм. В случая на католическата църква, това води до реална промяна, когато през шестдесетте години на миналия век, църквата премахнала историческото и опасно обвинение срещу еврейския народ за това, че е отговорен за смъртта на Исус.
Антисемитизмът не изчезва напълно, но събитията от Втората световна война значително пречат на изразяването му. С изминаването на десетилетия, с избледняването на спомените и трупането на критикуване на еврейската държава Израел много от тези пречки отслабнаха. През последните години, се наблюдава обезпокоително надигане на антисемитизъм по света. Известна част е пряко свързана с Израел – обвиняването на Израел в древни антисемитистки обвинения, като кръвни клевети и използване на зли сили, за да контролира света.
Някои прояви на антисемитизъм са по-косвени. Прекомерната критика на Израел кара някои хора да се чувстват по-удобно, нападайки евреите и еврейските институции по света. Например, по време на скорошната война в Газа, имаше 220 антисемистки инцидента в Обединеното Кралство и 113 във Франция. Други изразяват атисемитизъм по по-традиционни начини. Например проучвания на Лигата против клеветата показаха, че голяма част от европейците вярват, че техните еврейски граждани не са лоялни към страните, в които живеят и, че имат непропорционално количество политическа и икономическа сила.
Възраждането на антисемитизмът предизвиква голямо безпокойство, особено когато се движим по-далеч и по-далеч от уроците на Холокоста. Евреският народ обаче наистина има съюзници в Съединените щати и по света, които помнят уроците на историята и са готови да застанат срещу тази много стара и злокобна омраза.
[1] Жертва – обвиняване на индивид или група за нещо, въз основа на идентичността на индивида или групата, когато в същност, личността или групата не е отговорна.
[2] Монотеистични: прилагателно от съществителното “монотеизъм“, което е убеждението, че има само един Бог.
[3] Н.е. (новата ера): еквивалент на сл.Хр., което е латинското (anno Domini) от “Господна година“, имайки предвид Исус. Тъй като християнската бележка не е призната/приета от много, на обозначението н.е. се гледа като на по-обобщаващо.
[4] Превъзхожда – измества от употреба като по-низша, премахва в полза на друга.
[5] Институционализирана – като част от системата, като законодателната или икономическите системи.
[6] Отлъчени – изключвам от група с общо съгласие
[7] Твърди: изнасям като факт, но без доказателство.
[8] Маца: безквасен хляб, който се яде по време на юдейския празник Пасха.
[9] Светите хлябове: кръгло, тънко парче хляб, използване в християнската церемония, която възпоменава вечерята на Исус, наречена Господна вечеря.
[10] Гонени: принудени да напуснат, обикновено от действие на властник.
[11] Царски: на или свързан с владетеля на Русия.
[12] Оправдан: освободен от вина
[13] Геноцид: умишленото изтребване на група хора
[14] Демагогски: като човек, който се харесва на усещанията и предубежденията, за да предизвика недоволство, за да проправи неговите или нейните политически идеи
[15] Шоа: Холокостът