През последните 12 часа разговарях с израелци, които са били на музикалния фестивал Supernova. Както можете да си представите, техните разкази са много емоционални. Поне един от тях се срина по средата на разговора и не можа да продължи спомените си.
Нападението срещу фестивала край Реим започва около 7 ч. сутринта. По това време партито е в разгара си – което означава, че тогава повечето хора са били в нетрезво състояние. Отначало участниците в партито чули силен взрив, който те възприели като поредната спорадична ракетна атака срещу Южен Израел. След това обаче експлозиите станали по-силни и постоянни и продължили около пет минути. Музиката спряла и полицията, която охранявала 4000 или 5000 празнуващи, започнала да подтиква всички да напуснат.
По това време терористите вече се приближили с пикапи с военни знаци на Хамас.
Започва стрелба. Много от жертвите са екзекутирани на място. Досега на мястото на гаврата са открити 260 тела.
Много от младите мъже и жени започнали да бягат към равнината на западната пустиня Негев. Изправени пред зрелището на деца, които бягат, за да спасят живота си, върху до голяма степен равна повърхност, терористите започнали да ловят останалите си жертви.
Едни били заловени, вързани и отвлечени. “Видях видеоклипове с мъж, който е държан от група арабски деца някъде на по 16, 17 години”, спомня си един от оцелелите. “Деца, но задържали един мъж пред очите на който качват приятелката му на мотор и я откарват нанякъде. Бог само знае какво е преживяла тя… Жени са били изнасилвани в района на рейва до телата на приятелите си, буквално до трупове им”.
Няколко от тези жертви на изнасилвания изглежда са били екзекутирани по-късно. Други са били отведени в Газа. На снимки, публикувани в интернет, можете да видите как няколко терористи тях дефилират по улиците на града, а по краката на жертвите има кръв.
Един от оцелелите, който се е върнал на мястото по-късно през деня, за да потърси приятелите си, разказва с треперещ глас за това, което е видял. За телата, предимно на млади жени, които лежали студени и обезобразени. Оскъдно облечени трупове, много от които изглежда са били застреляни от упор. Коли, пронизани от куршуми или взривени от гранати.
Някои от късметлиите избягали в близка долина и потърсили убежище сред храстите. “Имах чувството, че стрелят точно над главите ни”, спомня си един от оцелелите. “Скрих се в един храст… Чувствах се така, сякаш стрелбата идваше от 180 градуса, навсякъде около нас. Разбрах, че ще бъдем там поне няколко часа. И нямах нищо със себе си. И си казах, че единственото нещо, което искам, е оръжие. Искам нещо, което да ни защити.” В крайна сметка той и приятелите му, някои от които боси, решават да рискуват и да се опитат да стигнат до безопасно място, като вървят достатъчно близо до пътя, за да го видят, но не толкова близо, че да бъдат видени. “Казах си, че ако видим армейски или полицейски коли, ще отидем на пътя. В противен случай ще стоим настрана. Когато видяхме полицейски и армейски коли, разбрахме, че това е безопасно място”.
По-късно, когато ужасяващото нападение най-накрая приключило и военните от армията на Израел успели да отблъснат нападателите, те претърсили тези камионите им и открили в тях гранатомети, високотехнологични комуникационни устройства, автомати АК-47 и други оръжия, предимно съветско производство, както и множество копия на Корана.
Източник: https://www.tabletmag.com/sections/news/articles/israel-music-festival-massacre-eyewitness-account