Въведение: Шалом Полак

В светлината на травматичния удар, който ни нанесе непоправимо жестокият арабски враг, споделящ нашата земя, чувствам, че е уместно, дори е мое морално задължение, да споделя частта от Тора на равин Бинямин Кахане за тази седмица – Парша Ноах.

Неговият баща равин Меир Кахане е бил убит през ноември 1990 г., почти десет години преди автора, неговият син равин Бенямин Кахане, който продължава мисията на баща си, и съпругата му Талия (шестте им деца в автомобила са спасени) също са убити.

И двамата са били голям проблем за израелската и еврейската власт, тъй като са “вдигали шум” с отчаяните си и настойчиви предупреждения за любимия си народ. Те не са се оставили да бъдат смълчани въпреки всякакъв вид натиск, който е бил упражняван върху тях. Те не се пречупиха.

Бащата, а след това и синът имаха мисия, която надхвърляше личните им съображения. Само куршум можеше да ги спре.

Ще ги чуем ли сега?

ФАР НА ИСТИНАТА
от равин Бинямин Кахане

В продължение на 120 години Ной изпълнява указанието на Б-г да построи ковчег, като през цялото време предупреждава хората за предстоящия потоп. Мидрашът разказва, че когато хората минавали покрай Ной и го питали какво прави, той отговарял: “Всевишният ще донесе потоп на света.” Но хората не обръщали внимание на предупреждението на Ной и реагирали със злостни подигравки (Берешит Рабба 30:7).

Този мидраш сякаш съдържа скрита критика към Ной. В края на краищата в продължение на 120 години Ной предупреждава, че Б-г ще унищожи света, ако хората продължат да вършат злото си. Но никой не се вслушал. После потопът наистина изтрива целия свят, с изключение на Ной и семейството му.

Предупрежденията на Ной не убедили нито един човек да направи тешува̀ (покаяние). Нито един! Мисията на Ной, продължила 120 години, по същество се провалила.

Или може би не?

Историята на Ной ни дава конкретна илюстрация на истинската роля на еврейския пророк.

Разбира се, основната цел на неговите предупреждения и упреци е да вдъхнови слушателите си да направят тешува (покаяние).

Но дори пророкът не успее да убеди хората да правят тешува̀ (покаяние), той не се е провалил непременно. По-дълбокият смисъл тук е, че изобличението само по себе си има стойност.

Ако се вгледаме в пророците на Израил, ще забележим един удивителен факт: най-общо казано, може да каже, всички те са се проваляли отчайващо. Изглежда сякаш не са повлияли на никого. Народът не се интересувал от това да ги слуша и не прекратява злите си пътища. Но означава ли това, че предупрежденията им не са имали никаква стойност?

Разбира се, че не. В края на краищата думите на пророците са записани завинаги в нашата свята Библия.

Когато Б-г назначава Езекил за пророк, Той казва: “Аз те изпращам при синовете на Израил… те се разбунтуваха срещу Мен… ти ще им кажеш: “Така казва Г-спод Б-г”. И те – независимо дали ще чуят, или ще откажат да чуят… – ще познаят, че сред тях е имало пророк” (Езекиил 2:3-5). Веднага след това Б-г заявява: “Но Израилевият дом няма да те послуша…” (пак там, 3:7). Възможно ли е това? Ако Б-г знае, че те няма да слушат, защо изпраща Езекил и го излага на толкова унижения и злоупотреби?

Той го прави, защото провъзгласяването на истината има стойност, дори и да няма видимо влияние в момента, в който се провъзгласява. Каква е нейната стойност? Както казва Бог: Народът “ще узнае, че сред него е имало пророк”.

Дори и да няма незабавни резултати, предупрежденията имат стойност, тъй като носят словото на Б-г в света. Пророкът, който изразява божествената истина, дава израз на Божието присъствие в този свят, показвайки ни, че светът не е свободен – че има правилно и неправилно, награда и наказание. Като провъзгласява истината, пророкът по същество освещава Божието име.

Освен това, докато Б-г знае със сигурност, че народът няма да се вслуша в дадено изобличение, праведните, които са длъжни да изобличават, не знаят това (Шабат 55а). С други думи, никога не можем да бъдем сигурни, че думите ни няма да повлияят на хората, и затова трябва да ги казваме. Дори нещо повече, трябва да осъзнаем, че думите ни могат да окажат влияние десетки или дори стотици години напред, както се посочва в Талмуда за пророците, чието влияние не е било видимо по време на живота им: “Пророчествата, които са необходими за бъдещите поколения, се записват” (Мегила 14а).

Моят баща виждаше основната си роля като “пророк”, който трябва да предупреждава и изобличава хората.

Тоест да казва истината за Б-г – същата тази истина, която никой друг не смее да изрази благодарение на всякакви различни оправдания (“не е практично”, “не е реалистично” и т.н.). И макар понякога да изглежда, че всички усилия са напразни, в дългосрочен план това не е така. В дългосрочен план именно придържането към истината оказва реално въздействие върху нацията и хода на историята.

Дарка Шел Тора, 1997 г.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *